28.11.2006 г., 12:15 ч.

Муза 

  Поезия
783 0 8
Бе к'во да ви говора - Муза немам,
ма бива ли от туй да замълча?
То Музи бол у некой - цел харем,
а мойта уж доде, па си тръгнà.
Викам ù аз - àрна си! Почакай!
Къде тръгнà кат' улава сега?
Студено е навън. Я виж коняка
трепти като янтар на светлината.
Постой! – ù викам - тази нощ със мен.
Остай го онзи именит поетин.
Отидеш ли си, па ша онемея,
а толкоз ного искам да ма четàт.
Погледна ме с усмивка и изчезна.
Кълвяха токчетата шумно тишината.
И асансьора мигом я последва...
Останах сам-самичък... Със коняка.

© Хухавел Кайлъшки Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да, Вили, идеята на стиха е взаимствана от Муза на Висоцки
    Интересно ми беше как ще прозвучи на "чис български"
    хихихихи
    Благодаря ви!
    Поздрав!
  • Благодаря ти за настроението в тези мигове на своеобразно "наваксване" в сайта! По настроение много ми напомня една песен на Висоцки, също посветена на музата му!
  • Благодаря ти за настроението!!!
  • Музи има!Музове не останаха!
    Ама на- секи с дерта си!!!
    Поздрави!
  • Язе мойтъ нема да ти давам, щото ми е една. Мъ ша тъ почерпа и язе един коняк.

    Поздрави, Хухавел!!! Розвесели ме!!!
  • Само не онемявай! Поздрави, за веселия стих
  • Разбирам тъ, повярвай, брат!
    Наздраве! К'во ли да ти кажа...
    От все сърце желая ти обрат -
    да растне на поета в тебе стажа!
    Шъ дойди Музата красотна,
    па к'ви ли рими ш'съ завъртиш!
    Поезията ти шъ стани оборотна -
    и афтуграфите по листи шъ кривиш!
    * * *
    Поздравче за подарената усмивка! Усмивка и за теб!
  • Горкичкият, развесели ме!
Предложения
: ??:??