Той отново седи на сандъчето старо.
И поставя отпред паничка ръждясала.
Но макар да гъмжи от народ тротоарът,
всеки, смръщил лице, е забързан нанякъде.
Той с любов пак погалва цигулката стара.
И притваря очи, в нежността й заслушан.
Но е ням и е глух всеки път тротоарът
за прекрасната музика, за вълшебните звуци.
Той пренася се пак в най-красивата зала.
С най-възторжена публика. С полилей осветена...
Зазвучават пак Моцарт, Паганини, Вивалди...
Аплодират го всички на огромната сцена... ...