stateva (ВАНЯ СТАТЕВА)
97 419
28 сент. 2021 г., 14:14

Музикантът 

  Поэзия
462 4 8

Той отново седи на сандъчето старо.
И поставя отпред паничка ръждясала.
Но макар да гъмжи от народ тротоарът,
всеки, смръщил лице, е забързан нанякъде.

Той с любов пак погалва цигулката стара.
И притваря очи, в нежността й заслушан.
Но е ням и е глух всеки път тротоарът
за прекрасната музика, за вълшебните звуци.

Той пренася се пак в най-красивата зала.
С най-възторжена публика. С полилей осветена...
Зазвучават пак Моцарт, Паганини, Вивалди...
Аплодират го всички на огромната сцена...

... Но отваря очи. А паничката - празна...
Колко пъти било е да заспива неял...
Той си тръгва прегърбен. Но усмихнат е някак.

И щастлив, че от себе си нещо е дал...

Ваня Статева 

 

© ВАНЯ СТАТЕВА Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хем красиво, хем тъжно.
    Съдбата е голяма проклетия добре, че понякога оставя спомените.
  • Тъжна съдба на бивш музикант, но "...щастлив, че от себе си нещо е дал.." Страхотно казано, Ваня!
  • "Но макар да гъмжи от народ тротоарът,
    всеки, смръщил лице, е забързан нанякъде."
    Колко вярно!
  • Благодаря ви от сърце, Краси, Вики, Наде и Доче!!! Усмихнат ден, момичета!!!😊
  • "Той си тръгва прегърбен. Но усмихнат е някак.

    И щастлив, че от себе си нещо е дал..."

    Най- много дават тези дето нямат
    защото малкото умеят да ценят.
  • Радвам се, че се върна! Липсваш.
  • Браво! Всички аплодират творците в залата, но никой не ги разпознава навън.
  • "И щастлив, че от себе си нещо е дал..." - тези моменти наистина изпълват сърцето. Поздрави, Ваня!
Предложения
: ??:??