Мъглата спусна дрипави поли
над старото пристанище и плажа.
От хищните ù пръсти ме боли
и ме пронизва погледът ù влажен.
В очите като плач солен смъди,
но чайките успя да приласкае
до облите си синкави гърди.
Бездомно куче отдалеч я лае.
Часовникът на гарата е спящ -
стрелките, ослепели точно в седем.
В мъглата светлините се топят
и падат по асфалта - сенки бледи. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up