Nelsan (Нели Вангелова)
259 1294
7.03.2012 г., 0:43 ч.

Мъгла 

  Поезия » Пейзажна
1087 1 16

Мъглата спусна дрипави поли

над старото пристанище и плажа.

От хищните ù пръсти ме боли

и ме пронизва погледът ù влажен.

В очите като плач солен смъди,

но чайките успя да приласкае

до облите си синкави гърди.

Бездомно куче отдалеч я лае.

Часовникът на гарата е спящ -

стрелките, ослепели точно в седем.

В мъглата светлините се топят

и падат по асфалта - сенки бледи.

От покривите рони се тъга

и този град изглежда нереален.

Дали да тръгна, питам се сега,

нанякъде по пътя сив и кален.

Или да се завърна у дома,

на топло, пред уютната камина,

отколкото да скитам сам-сама

в една мъгла, до призрачност противна.

Ще ме посрещнат в къщи смях и глъч.

Ще заискрят очите на децата

и аз ще се превърна в слънчев лъч,

изпепелил очите на мъглата. 

© Нели Вангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??