Мъгла

Dec 22, 2009, 8:58 AM

Poetry » Civilian

680 0 0

Презрян, самотен миг,
защо ме сполетя?
Ни плач, молба и вик
те могат въздържа.
Ти, ледена виелицо,
болиш като искра,
безскрупулна красавица,
връхлитаща тъга.
Защо да те подмина
отново не можах?
Сега съм наранена
от собствения крах. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Мъгла

Want to read more?

Random works