Мъгла

22 dic 2009, 8:58

Poesía » Civil

685 0 0

Презрян, самотен миг,
защо ме сполетя?
Ни плач, молба и вик
те могат въздържа.
Ти, ледена виелицо,
болиш като искра,
безскрупулна красавица,
връхлитаща тъга.
Защо да те подмина
отново не можах?
Сега съм наранена
от собствения крах. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Мъгла

Искате да прочетете повече?

Propuestas