1995 г.
И капе тъжният живот
във стъпките на минал миг,
ухае на притихнал дъжд
и чака ни пътуващ цирк.
Политаш срещу хоризонта
и се забиваш в неизбежност
и пак вървиш натам, където
умират твоите надежди.
Усмивката ти е в мъгла,
страхът ти някак си се чуди
къде във цялата игра ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up