1995 г.
И капе тъжният живот
във стъпките на минал миг,
ухае на притихнал дъжд
и чака ни пътуващ цирк.
Политаш срещу хоризонта
и се забиваш в неизбежност
и пак вървиш натам, където
умират твоите надежди.
Усмивката ти е в мъгла,
страхът ти някак си се чуди
къде във цялата игра ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация