Седя и те чакам на зелената трева
в тази тъмна, отвратителна мъгла.
Поглъща тя моето въображение, като малка капчица тъга.
Идват ми мисли странни, плача аз в булото на нощта.
Небето излъчва мъчение и гняв.
А аз съм едно тъжно и ревящо хлапе.
Теб все още те няма и моето сърце скърби.
Болката ми не можах да прикрия, като купища безмилостна мъгла.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up