Naive (Без Име)
2 7
Feb 23, 2010, 10:53 AM

Мъглата на душата 

  Poetry » Love
984 0 3

Не искам любовта да идва с деня,

нито пък искам да идва с нощта,

не искам  да витае в ума,

уморих се да бера душа,

уморих се да омайва ме в розова мъгла, 

а всъщност да вехна сама...

Зората приспа нощта,

мъглата умря със спомена за теб сега,

душата ми отлетя и в миг останах сама.

© Без Име All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Мъглите са заблуда и най-розовите, как ти беше името... а, аха! Пожелавам ти Слънце!!!
  • познато на всеки усещане
    но
    кофти текст

  • Хареса ми! Всъщност всичко с мразчни нюанси, ми харесва...
    Малко хаотично подредени думи, но има своя чар...
Random works
: ??:??