Мъглива прелюдия
Денят преваля...
И нощта напира в мрака чер
земята да покрие!
Мъглата мокра
с нея бе се съюзила?
Потулваха едно след друго
къщи ,хора...!?
Под мижавите лампи
кръстопътни... Се губеха
едно след друго силуети мрачни.
Който бързаха... Но за къде!?
Не зная.
Коли се чуваха!
Но всъщност светлините
подсказваха на къде вървят-
за къде забързано шумят.
А там от прозореца
се взирах... Аз да видя!?
Поне един усмихнат,
забързан към дома човек.
Но всъщност мъглата
всичко бе отнела...
Дори терасата отпред!
Чувах в камината как тихо
пукаха дървата.
И в този миг!?
Във къщи влезна
от дълго чакан силует!
© Ангел All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Прекрасно е, красиво-образно и чувствено..., всъщност мъглата не е потискаща, мъглата е загадка...!!!
-
"Но всъщност светлините
подсказваха накъде вървят-
закъде забързано шумят.
А там от прозореца
се взирах... Аз да видя!?
Поне един усмихнат,
забързан към дома човек."
.....................................................
Много образен стих, който съдържа важно послание
за живота. Животът е не само съдба, той може да бъде и такъв какъвто ние си го направим, намръщен или усмихнат, облачен или слънчев, не всичко зависи от съдбата, зависи и от нас самите.
Поздрави и от мен! -
! -
Благодаря Тони!Радвам се че коментира!Усмивки ти желая!!!
-
Интересна творба, Ачо!Много философия има в нея. Мъглата те потиска:"Но всъщност мъглата
всичко бе отнела...
Дори терасата отпред!"
Поздрав от мен и лека вечер!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Много се радвам когато имам близък по населини градове приятел с когото мога да коментирам поезия!!! Благодаря ти Кръстина за хубавия коментар!
Усмивки на всички!!!