Денят преваля...
И нощта напира в мрака чер
земята да покрие!
Мъглата мокра
с нея бе се съюзила?
Потулваха едно след друго
къщи ,хора...!?
Под мижавите лампи
кръстопътни... Се губеха
едно след друго силуети мрачни.
Който бързаха... Но за къде!?
Не зная.
Коли се чуваха!
Но всъщност светлините
подсказваха на къде вървят-
за къде забързано шумят.
А там от прозореца
се взирах... Аз да видя!?
Поне един усмихнат,
забързан към дома човек.
Но всъщност мъглата
всичко бе отнела...
Дори терасата отпред!
Чувах в камината как тихо
пукаха дървата.
И в този миг!?
Във къщи влезна
от дълго чакан силует!
© Ангел Всички права запазени
Много се радвам когато имам близък по населини градове приятел с когото мога да коментирам поезия!!! Благодаря ти Кръстина за хубавия коментар!
Еве много се радвам че оцени стиха ми и коментира!Това за мен значи много !!!
Усмивки на всички!!!