Виж, гнездото ни е празно,
от месеци във него студ гнезди.
Вече ми е тъй омразно
сама да наблюдавам куп звезди.
И какво от туй, че есен
от пазвата си хлад и дъжд постла,
че привидно вятър бесен
избута ни един от друг с весла…
И не вятърът е този,
от който хлад настана тежък тук.
От онези страшни дози
безтебие аз вече нямам юг.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up