Виж, гнездото ни е празно,
от месеци във него студ гнезди.
Вече ми е тъй омразно
сама да наблюдавам куп звезди.
И какво от туй, че есен
от пазвата си хлад и дъжд постла,
че привидно вятър бесен
избута ни един от друг с весла…
И не вятърът е този,
от който хлад настана тежък тук.
От онези страшни дози
безтебие аз вече нямам юг.
© Камелия Виденова Всички права запазени