МЪЖКИ ПОКЛОН
Ако ти си вода, аз съм въздух, вихрушки и огън.
Заора през пустини паметта ми за обич и род.
Аз те викам за свяст и за съвест – без дъх, в изнемога.
Аз те искам – ела – да дадеш на духа ми живот.
Ако трябва, към теб ще вървя и през минни полета.
Ще пълзя, ще се влача през траншеи – в окоп след окоп.
Но ще бъдеш щастлива – не Жена, а вселена в поета –
няма смърт за поета – Бог простори му стеле за гроб.
Ще пламтя в словесата Му – болка от праведен огън.
Помогни ми – да те возвися – и ще бъда щастлив
да премина в безкрая – аз, тленен човечец на Бога – ...