Jul 17, 2010, 10:53 AM

Мъжът 

  Poetry » Other
515 0 1
Изморен от самодостатъчност,
сам на себе си непознат,
счупил на живота си главната ос
и приятелства взривил на инат
изнервен от грехонатякване,
на себе си вече простил,
живея във вечно очакване
на жест един - нежен и мил.
Мрачен, грешен, нервен и всякакъв
крача сам през летния ден.
Тази, която ме иска такъв,
до последния миг ще е с мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Random works
: ??:??