17 jul 2010, 10:53

Мъжът 

  Poesía » Otra
509 0 1
Изморен от самодостатъчност,
сам на себе си непознат,
счупил на живота си главната ос
и приятелства взривил на инат
изнервен от грехонатякване,
на себе си вече простил,
живея във вечно очакване
на жест един - нежен и мил.
Мрачен, грешен, нервен и всякакъв
крача сам през летния ден.
Тази, която ме иска такъв,
до последния миг ще е с мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??