Мъка

Feb 17, 2010, 9:26 PM

Poetry » Love

832 0 4

Със свойте думи ме изпрати в Ада,

но сили нямам там да остана.

Умори се моето сърце да страда,

аз цялата превърнах се във рана.

Зовях те, тръпнах, будих се и плаках,

треперих нощем свита в полумрака.

Безмълвна денем пак аз тебе чаках,

но няма те – часовникът тиктака.

Обрече ме. Без жал ме жертва.

Не се замисли, нито пък почуди.

Ще дойде време пак за жътва

и мойта обич мракът ще прокуди.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

mitkoba52 (Евгения Димитрова)

2010-03-20T00:06:33+02:00

Силна прегръдка и от мен , Галенце , за хубавите стихове ! Бъди щастлива , момичето ми ! Ти го заслужаваш !
desi nova (Весела Йотова)

2010-02-18T18:52:03+02:00

В тъмнината всичко избледнява и малко по-малко остава само бледа следа от спомен.Болезнено докосна заличена рана(трябваше да е такава)!
Поздрави от мен за прекрасния стих!!!
anidala (Адриана Стефанова)

2010-02-18T12:48:26+02:00

Красиво е и тъжно.. Но е вярно, че когато има болка музата е още по-силна. Важното е, че завършва с надежда и вяра, а точно това е да носиш любовта в сърцето си.
BG-bodil (Люсил)

2010-02-18T12:42:38+02:00

Иска ми се изворът на стиховете ти да бе друг! Пишеш толкова красиво за нещо толкова грозно... Ще си позволя да ти пратя не поздрав, а прегръдка!