gmateva (Галина Матева)
80 72
17 feb 2010, 21:26

Мъка 

  Poesía » De amor
831 0 4

Със свойте думи ме изпрати в Ада,

но сили нямам там да остана.

Умори се моето сърце да страда,

аз цялата превърнах се във рана.

 

Зовях те, тръпнах, будих се и плаках,

треперих нощем свита в полумрака.

Безмълвна денем  пак аз тебе чаках,

но няма те – часовникът тиктака.

 

Обрече ме. Без жал ме жертва.

Не се замисли, нито пък почуди.

Ще дойде време пак за жътва

и мойта обич мракът ще прокуди.

© Галина Матева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Силна прегръдка и от мен , Галенце , за хубавите стихове ! Бъди щастлива , момичето ми ! Ти го заслужаваш !
  • В тъмнината всичко избледнява и малко по-малко остава само бледа следа от спомен.Болезнено докосна заличена рана(трябваше да е такава)!
    Поздрави от мен за прекрасния стих!!!
  • Красиво е и тъжно.. Но е вярно, че когато има болка музата е още по-силна. Важното е, че завършва с надежда и вяра, а точно това е да носиш любовта в сърцето си.
  • Иска ми се изворът на стиховете ти да бе друг! Пишеш толкова красиво за нещо толкова грозно... Ще си позволя да ти пратя не поздрав, а прегръдка!
Propuestas
: ??:??