Apr 20, 2006, 8:44 PM

Мъка 

  Poetry
822 0 2
Вали навън дъждът и не прекъсва,
ужасна мъка във душа ми властва,
сълза самотна от очите се откъсва
и мъката ми в ураган прераства.
Сълзи се стичат от небесното лице
и моят блян съвсем е разрушен,
топла кръв струи от разкъсаното ми сърце,
мирът душевен в мен е веч смутен.
Аз търсих все красивото в живота,
строях високи кули и се радвах на мечти,
но съзряла истината ужасяваща и грозна,
очаквам само мрачни тъжни дни. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радост Вълчева All rights reserved.

Random works
: ??:??