20.04.2006 г., 20:44 ч.

Мъка 

  Поезия
795 0 2
Вали навън дъждът и не прекъсва,
ужасна мъка във душа ми властва,
сълза самотна от очите се откъсва
и мъката ми в ураган прераства.
Сълзи се стичат от небесното лице
и моят блян съвсем е разрушен,
топла кръв струи от разкъсаното ми сърце,
мирът душевен в мен е веч смутен.
Аз търсих все красивото в живота,
строях високи кули и се радвах на мечти,
но съзряла истината ужасяваща и грозна,
очаквам само мрачни тъжни дни. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Вълчева Всички права запазени

Предложения
: ??:??