Apr 18, 2024, 11:27 AM

Мъката на живите 

  Poetry » Phylosophy
251 1 1
Ще станат пепел някога тревите,
покрили жадната земя.
Дъждът ще каля пред очите ти,
където има само чифт цветя.
Представяш ли си черно слънце,
как вдън душата ти ще свети,
докато чакаш кълн от ланско зрънце
да стигне ръста на нозете ти...
А после - я си представи морето,
че търси дъното под свойто дъно
и синьо ли ще е небето,
от тъжни облаци прегърнато? ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Random works
: ??:??