18 апр. 2024 г., 11:27

Мъката на живите 

  Поэзия » Философская
250 1 1
Ще станат пепел някога тревите,
покрили жадната земя.
Дъждът ще каля пред очите ти,
където има само чифт цветя.
Представяш ли си черно слънце,
как вдън душата ти ще свети,
докато чакаш кълн от ланско зрънце
да стигне ръста на нозете ти...
А после - я си представи морето,
че търси дъното под свойто дъно
и синьо ли ще е небето,
от тъжни облаци прегърнато? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Все права защищены

Предложения
: ??:??