Мълчал си ме в предишните години,
сънувал си не точно мен - жена,
измислял си рисувани градини
и чакал си... И все едно кога.
Ти знаел си - ще дойда в няма вечер,
ти виждал си по пътя силует
и дом си спретнал, но не е за всеки,
за лебеди в пленителен дует.
Посипал си главата си със пепел,
не си живял, в просъница си бил,
изпил дузини чаши клетви
и всяка страст със вино заличил. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up