22 мая 2020 г., 13:33

Мълчал си ме 

  Поэзия » Любовная
611 2 7

Мълчал си ме в предишните години,

сънувал си не точно мен - жена,

измислял си рисувани градини

и чакал си... И все едно кога.

 

Ти знаел си - ще дойда в няма вечер,

ти виждал си по пътя силует

и дом си спретнал, но не е за всеки,

за лебеди в пленителен дует.

 

Посипал си главата си със пепел,

не си живял, в просъница си бил,

изпил дузини чаши клетви

и всяка страст със вино заличил.

 

Оставил си прозореца открехнат,

не слушаш птиците, а тихата земя

за стъпките, които в унисон са -

ти дишаш трудно, тежко аз вървя.

 

Изстрадал си един живот на липси,

пустинен пясък, стържещ във кръвта.

Мълчал си ме и все си ме обичал -

аз нямам образ, аз съм Любовта.

© Геновева Симеонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??