Oct 6, 2010, 9:59 PM

Мълчаливо убийство 

  Poetry » Love
664 0 6

Намятам се с мълчанието ти дълго,

следобедно отпивам го – горчи,

преглъщам тишината остра мълком,

пресъхнало стърнище – парят моите очи.

Безстрастно се прегръщам със умората,

предесенно обличам се в мъгла

и погледа ти търся в хилядите хора,

откривам го в смарагд на тънка обеца.

С простреляна усмивка се закичвам,

в дъха си приютявам сто слани,

през мълчанието ти дълго тичам

към тихото убийство на пресъхналите ми очи.

© Даниела All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??