6.10.2010 г., 21:59 ч.

Мълчаливо убийство 

  Поезия » Любовна
667 0 6

Намятам се с мълчанието ти дълго,

следобедно отпивам го – горчи,

преглъщам тишината остра мълком,

пресъхнало стърнище – парят моите очи.

Безстрастно се прегръщам със умората,

предесенно обличам се в мъгла

и погледа ти търся в хилядите хора,

откривам го в смарагд на тънка обеца.

С простреляна усмивка се закичвам,

в дъха си приютявам сто слани,

през мълчанието ти дълго тичам

към тихото убийство на пресъхналите ми очи.

© Даниела Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??