МЪЛЧАНИЕ

Мълчанието питам...

Мрак е...

То мълчи.

През иглени уши

думи изричам...

Въпросите ги взривяват...

Ума ми на късове разпиляват.

От болка – стенание,

безпаметно ридание...

Думите...

Много са те – неизказани.

Куршумите -

сърцата ни прорязани.

От страх,

или от обич мълчим,

да не загубим,

да не заличим

стъпки от минало,

полъх от обич – отминал,

застинало време

във връзката си кръвна,

засипано с проблеми,

докато пепел го обгърне.

Думите...

Топят се в мрака

недолюбени.

Студът с челюсти трака.

И всичко е изгубено.

Изчезва смисъла...

Диалогът -

мечта отписана.

Мълчание -

паяжина в мрак увиснала...

11 07 2018