МЪЛЧАНИЕ
Мълчанието питам...
Мрак е...
То мълчи.
През иглени уши
думи изричам...
Въпросите ги взривяват...
Ума ми на късове разпиляват.
От болка – стенание,
безпаметно ридание...
Думите...
Много са те – неизказани.
Куршумите -
сърцата ни прорязани.
От страх,
или от обич мълчим,
да не загубим,
да не заличим
стъпки от минало,
полъх от обич – отминал,
застинало време
във връзката си кръвна,
засипано с проблеми,
докато пепел го обгърне.
Думите...
Топят се в мрака
недолюбени.
Студът с челюсти трака.
И всичко е изгубено.
Изчезва смисъла...
Диалогът -
мечта отписана.
Мълчание -
паяжина в мрак увиснала...
11 07 2018
© Надежда Борисова Все права защищены