Изпиваме излишък от мълчание,
а думите горчат навътре в нас,
навярно всяка тъне във страдание,
измерила душата си във час.
Прибираме си репликите скришом,
прочитаме ги бързо, крадешком,
но всичко май остава си излишно,
в театъра щом просим си поклон.
Предлагам ти без говор да познаеш
сърцето ми що има да ти каже,
с мълчанието си мен ще разгадаеш,
а с думите душите ще накажеш.
© Наталия All rights reserved.
За съжаление като се огледам наоколо напоследък, вместо очи в очи, все очи в екрани...
Затова изстиваме и губим способността си да споделяме емоциите си на най-истинското ниво... Пред осъзнаващите това стои битката със самотата.