Изпиваме излишък от мълчание,
а думите горчат навътре в нас,
навярно всяка тъне във страдание,
измерила душата си във час.
Прибираме си репликите скришом,
прочитаме ги бързо, крадешком,
но всичко май остава си излишно,
в театъра щом просим си поклон.
Предлагам ти без говор да познаеш
сърцето ми що има да ти каже,
с мълчанието си мен ще разгадаеш,
а с думите душите ще накажеш.