Луната мълчи!
Потегли в обратна посока!
Погледна ме в мрака,
замина си с първия облак
и само следите от кървав отблясък напомнят,
че аз я раних, че тя беше с мене жестока!
Мълчи Любовта –
попитах я, тя се обиди,
замлъкна сърдита,
а после при друга отиде!
При друга, която мълчи, не задава въпроси,
при друга, която не пита „Къде си?”, „Какво си?”... ...