Със изгрева на всеки следващ ден,
аз чакам знак от теб и се надявам.
Дали сгреших, вина ли виждаш в мен –
мълчанието твое вледенява…
Какво е чуждата вина – не знам.
Налагаш ли ми правила, себичен,
аз мога до полуда да греша
ала и до безпамет да обичам.
Навярно съм различна. Пролетта
не е тъй постоянна като лято.
Такава съм до тебе - тук, сега,
но мога да си ида с чуждо ято. ...