danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
29.03.2011 г., 0:12 ч.

Мълчание 

  Поезия » Любовна
884 0 12

Със изгрева на всеки следващ ден,

аз чакам знак от теб и се надявам.

Дали сгреших, вина ли виждаш в мен –

мълчанието твое  вледенява…

 

Какво е чуждата вина – не знам.

Налагаш ли ми правила, себичен,

аз мога до полуда да греша

ала и до безпамет да обичам.

 

Навярно съм различна. Пролетта

не е тъй постоянна като лято.

Такава съм до тебе  - тук, сега,

но мога да си ида с чуждо ято.

 

И не, че нямам хиляди  вини,

с които да заслужа наказание –

от теб дошло, то истински боли.

Не ме ранявай повече с мълчание!

 

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??