Мълчиш. Очите ти са тъжни, уморени,
в тях няма вече топла светлина
и погледът се рее нейде устремени,
сякаш птица се стрелне, спре и отпусне крила.
Мълчиш. И в туй мълчание, пропито с тъга,
почуствах нашата близка раздяла.
Прощавай! Бих искал всичко да беше шега.
Уви! Едва ли мойта обич би разбрала.
Мълчиш. И бавно огънят плътта изгаря,
очите ми се впиват в твоите очи.
И чувствам как нож стоманен раната разтваря,
рана, която вечно за теб ще кърви. ...