18 мая 2011 г., 23:13

Мълчание пред раздяла 

  Поэзия » Любовная
766 0 0
Мълчиш. Очите ти са тъжни, уморени,
в тях няма вече топла светлина
и погледът се рее нейде устремени,
сякаш птица се стрелне, спре и отпусне крила.
Мълчиш. И в туй мълчание, пропито с тъга,
почуствах нашата близка раздяла.
Прощавай! Бих искал всичко да беше шега.
Уви! Едва ли мойта обич би разбрала.
Мълчиш. И бавно огънят плътта изгаря,
очите ми се впиват в твоите очи.
И чувствам как нож стоманен раната разтваря,
рана, която вечно за теб ще кърви. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослав Атанасов Все права защищены

Предложения
: ??:??