Mar 12, 2008, 7:52 PM

Мълчестишие 2 

  Poetry » Love
1149 0 29
                 

"Простих им... стъпките.
                                        И белезите. И липсата да могат..."

                                                                                      Киара...


Простих ти всичко... даже невъзможното,
а белезите бяха мълчаливи.
И липсата - красива в егоизма си,
целуваше ме с устни колебливи.
Наказах се със  дълго невъзможие,
(а моженето беше... колебание).
С естествената нужда за присъствие
се давех във сълзи... до безсъзнание.
Любовната до болка абстиненция
изпиваше последните ми сили.
Поисках да забравя тишината ти,
но спомените бяха твърде живи.
Сега не ще долюбя суетата ти,
наивно, с безрасъдно безразличие.
Разходих се по пустите ти улици,
не те намерих... следва мълчестишие.
                     

© Кремена Стоева All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??