12 mar 2008, 19:52

Мълчестишие 2 

  Poesía » De amor
1148 0 29
                 

"Простих им... стъпките.
                                        И белезите. И липсата да могат..."

                                                                                      Киара...


Простих ти всичко... даже невъзможното,
а белезите бяха мълчаливи.
И липсата - красива в егоизма си,
целуваше ме с устни колебливи.
Наказах се със  дълго невъзможие,
(а моженето беше... колебание).
С естествената нужда за присъствие
се давех във сълзи... до безсъзнание.
Любовната до болка абстиненция
изпиваше последните ми сили.
Поисках да забравя тишината ти,
но спомените бяха твърде живи.
Сега не ще долюбя суетата ти,
наивно, с безрасъдно безразличие.
Разходих се по пустите ти улици,
не те намерих... следва мълчестишие.
                     

© Кремена Стоева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??