Вървях сама по мокър път,
на улица - човече малко...
Човече с най-голямото сърце,
с тъга в очите без сълзи...
Човечето протегна своята ръка,
погали моя поглед с лекота,
прошепна тихо мисълта,
проникващата светлина...
Сълзите във очите ти са моята съдба,
мъката в сърцето ти е мойта тъмнина,
протегнеш ли ръка - до мен ще стигнеш ти,
погледнеш ли назад - с поглед ще те подкрепя... ...