Мъничко човече

23 апр. 2008 г., 10:50

Поэзия

823 0 2

Вървях сама по мокър път,

на улица - човече малко...

Човече с най-голямото сърце,

с тъга в очите без сълзи...

Човечето протегна своята ръка,

погали моя поглед с лекота,

прошепна тихо мисълта,

проникващата светлина...

Сълзите във очите ти са моята съдба,

мъката в сърцето ти е мойта тъмнина,

протегнеш ли ръка - до мен ще стигнеш ти,

погледнеш ли назад - с поглед ще те подкрепя...

Вървях по прашен път -

на пътя - малкото човече с най-голямото сърце,

то хвана моята ръка,

а от очите бликна пареща сълза...