Сълза се отронва безшумно в мрака, сълза на безсилие и на тъга. Смея се с всички, а вътрешно плача - никой не вижда мойта печал. Безумно бях влюбена, но ти си отиде, като росата сутрин, като сняг в пролетта. Мъртва съм дори и жива, мъртва и невъзкресима. Смехът ми фалшив е, а усмивките грозни превръщат в гримаса мойто лице. Ти си щастлив с друга, а не с мене, бавно потъва в мъка мойто сърце. Демонът страшен убива ме бавно и праща ми мисли за жалката смърт. Дали да умра или мъртва да дишам? се питам безмълвна в студа на света.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.