21 янв. 2007 г., 16:30

Мъртва 

  Поэзия
1196 1 3
Сълза се отронва безшумно в мрака,
сълза на безсилие и на тъга.
Смея се с всички, а вътрешно плача -
никой не вижда мойта печал.
Безумно бях влюбена, но ти си отиде,
като росата сутрин, като сняг в пролетта.
Мъртва съм дори и жива,
мъртва и невъзкресима.
Смехът ми фалшив е, а усмивките грозни
превръщат в гримаса мойто лице.
Ти си щастлив с друга, а не с мене,
бавно потъва в мъка мойто сърце. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анжелика Все права защищены

Предложения
: ??:??