Mar 21, 2008, 10:25 AM

Мъртва обич. За Яна 

  Poetry » Other
1156 0 30

Пребродих и десетото море
(отдавна планините ги забравих).
Прегръщам тъмнината без ръце
и стъпките ú чакам. Все по навик.

Не помня и последната река
(понякога ме стряска в сън студа ú).
Привикнах. Всеки ден е все така
(събуждам се, примамен от шума ú).

Отдавна съм така. Наяве спя,
откакто ми отведоха сестрата.
Сънувам ú плача. И се топя...
И оттогава мразя красотата.

Не им я дадох даром. И съм труп.
Куп спомени се лутат, пак бездомни.
В десетото им царство властва студ,
но Яна оцелява. Като помни...

20.03.2008 г.
Дарина Дечева

© Дарина Дечева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??