Пребродих и десетото море
(отдавна планините ги забравих).
Прегръщам тъмнината без ръце
и стъпките ú чакам. Все по навик.
Не помня и последната река
(понякога ме стряска в сън студа ú).
Привикнах. Всеки ден е все така
(събуждам се, примамен от шума ú).
Отдавна съм така. Наяве спя,
откакто ми отведоха сестрата.
Сънувам ú плача. И се топя...
И оттогава мразя красотата. ...