Излезе духът на мъртвец,

лежал в гробище пространно.

Носи в ръката си тежък свинец,

гледайки през дупката печално.

Носеше се сред другите мъртъвци

като интелектуалец, прозрял света. 

Наблюдаваше останалите бегълци,

носени от сивите сажди на пепелта.

Сам-самичък се разхождаше той

сред тълпата пуста и бездушна.

Натрупваше се дебел тъжен слой

под усмивката му добродушна. 

Смъртният забеляза цялата трагедия,

но незабелязан остана неговият стремеж

към отхвърляне на цялата мизерия,

това беше негов последен копнеж.