Стоя сам наведен над листче хартия,
с молив се опитвам да вдъхна живот
на онова що ме кара като куче да вия
от болка в сърцето пронизано с нож.
Мъртъв свят,осеян с мъртви сърца,
раздирани от мъртви тревоги и тежки
мисли с цвят на затъмнени слънца -
светещи бледно, нищожно горещи.
"Любов? Няма любов" - чух глас в тъмнината.
Тъй дяволът рече, и изчезна в мъгла.
Гъста,зовяща ме като гласът на тълпата,
по пътя осеян със мъртви слова. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up