Стоя сам наведен над листче хартия,
с молив се опитвам да вдъхна живот
на онова що ме кара като куче да вия
от болка в сърцето пронизано с нож.
Мъртъв свят,осеян с мъртви сърца,
раздирани от мъртви тревоги и тежки
мисли с цвят на затъмнени слънца -
светещи бледно, нищожно горещи.
"Любов? Няма любов" - чух глас в тъмнината.
Тъй дяволът рече, и изчезна в мъгла.
Гъста,зовяща ме като гласът на тълпата,
по пътя осеян със мъртви слова. ...