Съпругът ми умря преди година
и оттогава неспокойно спя.
Казвам си, че време много мина,
но ето че нощес за него аз си мисля.
Затварям си очите и отново
го виждам от огромен тир прегазен.
Денят, във който всичко стана сиво,
загубих смисъла, умът ми стана празен.
Не мога вече! Няма и да търся
причината за този ад съдбовен.
Отчаяно опитвам се да се отърся
от мъката, от спомена отровен.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up