Съпругът ми умря преди година
и оттогава неспокойно спя.
Казвам си, че време много мина,
но ето че нощес за него аз си мисля.
Затварям си очите и отново
го виждам от огромен тир прегазен.
Денят, във който всичко стана сиво,
загубих смисъла, умът ми стана празен.
Не мога вече! Няма и да търся
причината за този ад съдбовен.
Отчаяно опитвам се да се отърся
от мъката, от спомена отровен.